Ти чувал ли си как плаче камъка
на каменния зид,изписан с имената на
хиляди младежки пориви,увит
Обречен да е вечно верен
в тишината
В плача в безумната му мъка
няма нищо,
няма викове и няма вопъл
Само две букви ,издялани в стон
тъжни прашни и сред общото самотни.
Ти чувал ли си как стене затворена врата
но слушала живот с години,
направила пътека за души,
за някакви умори,
за шепа огън в зима.
на каменния зид,изписан с имената на
хиляди младежки пориви,увит
Обречен да е вечно верен
в тишината
В плача в безумната му мъка
няма нищо,
няма викове и няма вопъл
Само две букви ,издялани в стон
тъжни прашни и сред общото самотни.
Ти чувал ли си как стене затворена врата
но слушала живот с години,
направила пътека за души,
за някакви умори,
за шепа огън в зима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар