Двама мъже в градския транспорт.Единият стои прав,другият е седнал до прозореца.Няма много хора- късен следобед е.Делничен ден.Стоящият мъж внезапно се обръща и хваща Седящия рязко за скалпа,дърпа силно,повдига го и допира лицето му до своето.Държейки го така,двамата не спират да се гледат в очите.В погледа на Седящия,вече рошав мъж,няма уплаха. Седящият е учуден .Хората наоколо гледат с интерес, един раздърпан индивид спи през няколко седалки.
СТОЯЩИЯТ МЪЖ:-Защо?Защо?ТРЯБВА ДА ЗНАМ,ЗАЩООО?
СЕДЯЩИЯТ МЪЖ:-Незнам за какво говорите ,господине,НО ВИ МОЛЯ ДА МЕ ПУСНЕТЕ!
Стоящият мъж се оглежда сякаш излязъл от транс и отпуска хватката си.Седящият,вече изправен,прокарва пръсти по косата си,оглежда се наоколо;зрителите-пътници са се върнали към обичайното си занимание- да гледат през прозореца,и мъжът сяда отново.Стоящия прав не спира да гледа в някаква точка над главите на хората ,все още изглежда ,че се събужда от някакаъв унес.Разтърсва глава и се обръща към прозореца,а лицето му сменя изражението си в лека усмивка.Няколко минути всичко е спокойно, чува се само шума от двигателя на стария автобус. Внезапно стоящия мъж се обръща и с всичка сила издърпва Седящия мъж към себе си,сграбчвайки го за евтината вратовръзка.Седящият,ставайки, удря гърдите си в твърдата задна част на седалките пред него и изстенва от болка.
СЕДЯЩИЯТ: - Абе, ти луд ли си , бе!ПУСНИ МЕ ВЕДНАГА!! /Седящият хваща ръката на стояшия прав и се опитва да се отскубне от хватката му. /- Пусни ме,откачалко!/Дърпа ръката му с всичка сила,но онзи сякаш се е заклещил/
СТОЯЩИЯТ:ЗАЩООО!? ТРЯБВА ДА ЗНАМ, ЯСНО ЛИ ТИ Е? КАЖИ МИ! ТИ ЛИ ГО НАПРАВИ?!
Стоящият държи здраво и не откъсва поглед от Седящия-гледа го право в очите.
СЕДЯЩИЯТ:/вече почти нестъпващ на земята/-КАЗАХ ,НЕЗНАМ ЗА КАКВО ГОВОРИШ! НЕЩО СИ СЕ ОБЪРКАЛ-ПУСНИ МЕ БЕ!
Стоящият го блъска на седалката и се навежда към него ,гледайки го в очите,шепне:
-Знам какво се опитваш да направиш,знам,познавам такива както тебе...Защо го правиш?Защо,удоволствие ли ти доставя,м?
СЕДЯЩИЯТ:- СЛУШАЙ КВО,НЕЩАСТНИК,ПИСНА МИ ОТ ТЕБ!РАЗКАРАЙ СЕ,НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ОТКАЧЕНИТЕ СИ
ИСТОРИИ!
СТОЯЩИЯТ:ИСКАШ ЛИ ДА ВИДИШ!ИСКАШ ЛИ?ПОЗНАВАМ ГАДНИТЕ ВИ ДУШИ!!ЗНАМ КАКВО ПРАВИШ!ЗНАМ!ЗНАМ!
Стоящият мъж се отдръпва и пред погледа на малкото вече напълно завлядани от случващото се пътници,разкъсва ризата си и разкопчава панталона си.Останал чисто гол,Стоящият мъж започва да се смее истерично и да дърпа косата си.
СТОЯЩИЯТ:/Вече гол и дерящ тялото си/- ЕТО,ВИЖДАШ ЛИ!АЗ ТЕ ПОЗНАВАМ!ЗНАМ КАКЪВ СИ!ЗНАМ КАКВО ПРАВИШ!!
Хората гледат хипнотизирани издрасканото тяло на Стоящия мъж.По него сякаш с нож в кожата са издълбани безброй букви и цифри.Седящият мъж навежда глава напред.
СЕДЯЩИЯТ:/Вглежда се в малките букви на гърдите на Стоящия/Какво,по дяволите,значи това!!!КАКВО Е ТОВА?!
Стоящият гол мъж отпуска рамене и една сълза се отронва от дясното му око.
СТОЯЩИЯТ:ВИЖ!ВИЖДАШ ЛИ!ЗАЩО МИ ПРИЧИНЯВАТЕ ТОВА!
СЕДЯЩИЯТ:- КАК Е ВЪЗМОЖНО?!!
Върху тялото на Стоящия мъж са изписани адреси и имена,номера на улици,телефонни номера.Някои са съвсем пресни,още личи засъхналата кръв.Повечето от тях са зачеркнати с хиксче,също прецизно татуирано в кожата на Стоящият мъж.Но едно име изпъква,едно име ,което не е зачеркнато с хиксче.Едно име и адрес.Име,което сякаш невидима ръка дълбае точно в този момент .И след всяка нова буква капчиците кръв поемат пътя си надолу,срещайки безброй имена.
