вероятно си ти
капките дъжд по прозорец
сянката ,скриваща се зад ъгъла
звук на трамвай рано сутрин
птиците в полет.
Вероятно си ти,
изядени нокти от
грешно съмнение
изкачващи се стъпки по стълбите
топло кафе на разсъмване

26 февруари в 02:23

Ти чувал ли си как плаче камъка
на каменния зид,изписан с имената на
хиляди младежки пориви,увит
Обречен да е вечно верен
в тишината
В плача в безумната му мъка
няма нищо,
няма викове и няма вопъл
Само две букви ,издялани в стон
тъжни прашни и сред общото самотни.
Ти чувал ли си как стене затворена врата
но слушала живот с години,
направила пътека за души,
за някакви умори,
за шепа огън в зима.

25 февруари в 12:12

Сърцето бие сякаш ще умира,
говоря му с изсъхнала с уста
Усмихвам му се, галя го- не спира
и то открило нявга гордостта
Сърцето бие,сякаш не е мое,
то милото поело е по глупав път,
по неговите тънки стволове
съм обзавела неуютен кът...

22 февруари в 16:23

Омързена съм,в мрака да чакам
няколко думи в квадрат,
няколко психоатаки
някакъв нощен разряд.
Оглупяла съм,блещя се
в празен спектакъл,
лутам се в ендорфинни игри.
Ненормална съм,правя си вятър
умозрително мигам с очи-
а насреща ми малък прозорец,
мига и викаш ми ти!

21 февруари в 21:06

Красотата ми е чиния,
измита от ваш'те очи.
Не бягам,не страдам, не крия,
но гротескно по мене
всичко личи.
Клетвите Ви,псувните Ви-
заклинания жалки.
Малки блажени души

20 февруари в 16:15

Искам да умирам бавно,
да ме вали есенен дъжд
Искам да гасна от жажда,
когато се раждам от мъж
Искам да съм бавен кадър
искам да съм нощ
Искам да съм вятър
прободи ме,ще умра в разкош

от есенни листа.

16 февруари в 14:56

Някой има мисли черни като сън,
някой бяга мокър
някъде се чу камбанен звън.
Някъде е стоплил длани
бягащия ден,
някъде някой се храни
с цялата мен....

14 февруари в 09:28